Село Долна Диканя се намира на относително близко разстояние от столицата София и е разположено в западната част на страната. Най-близо до него е област Радомир, който от своя страна е близо и до Перник. Но селото има две части – горна и долна и непосредствено в разстоянието между тях се намира земя от селскостопански тип. Тази обширна площ дори е известна с определено име сред местните жители – поле Ръджовица. Там е ситуиран и един от известните за района язовири, който е по-близо до горната част на населеното място. В общи линии това са най-интересните географски особености на мястото, иначе името му произлиза от турската дума „дикен“. Това представлява земеделско сечиво или пособие, използвано за вършитба. Ето как не е чудно, че и днес селскостопанското поле е все още известно и се явява нещо като основна забележителност за местните хора. В исторически план жителите могат да кажат с чиста съвест, че са участвали в цели три войни.
Те взимат участие в двете балкански и Първата световна война, като Долна Диканя изживява и други две бедствия. Те обаче са от типа природен катаклизъм и се случват в рамките на само две години. През 1927-ма година има голямо наводнение, а през 1929-та – и второ такова. За поне един местен жител се знае, че взима участие по време на борбите за освобождение на Македония. Той се включва като доброволец в редиците на Македоно – одринското опълчение. Независимо от двете големи наводнения, икономиката на селото все пак успява да се развие и към днешна дата по тези места се отглеждат редица зеленчукови култури. Най-популярни сред тях са боб и картофи, но захарното цвекло и пшеницата и слънчогледът също се срещат в градините и нивите на хората. По-нататък по популярност се нареждат продукти като ряпа, пипер и сминдух. Последното е известна и често ползвана в българската кухня овкусителна подправка. Кравите, козите и овцете пък са предимно отглежданите домашни животни, благодарение на които се осигурява мляко, сирене и месо за изхранване. От домашните птици се гледат кокошки и патици. Друг един занаят редом със селското стопанство си пробива път в селото.
Става дума за добре развитото и популярно пчеларство, като по всяка вероятност част от произвежданата продукция се изнася на пазара. В Долна Диканя е съществувало ТКЗС или кооперативно стопанство, като една част от територията на този обект е превърната в място за отглеждане на различни сортове гъби. Впоследствие гъбите се превръщат в продукт, който се изнася за продан. Невенът и ехинацеята, макар и нетолкова популярни като гъбите, от скоро се гледат по тези места. По този начин икономиката на това сравнително малко населено място е в постоянно движение. По принцип билкарството е значително по-добре развито в други райони на страната. Специално в радомирското село количеството на двете билки е все още в твърде малки и ограничени количества. Със сигурност обаче има добра тенденция за разширяване на билкарството, още повече, че днес много хора предпочитат билките като алтернативен начин на хранене и лечение вместо проверените и изпитани медицински средства.
